Мнение: Макрон току-що заложи крайнодесния капан

Бележка на редактора: Дейвид А. Анделман, сътрудник на CNN, два пъти носител на наградата Deadline Club, е кавалер на Ордена на френския почетен легион, автор на „“ и блогове в SubStack’s . Преди това е бил чуждестранен кореспондент и шеф на бюрото на The New York Times в Европа и Азия и на CBS News в Париж. Мненията, изразени в този коментар, са негови собствени. Прочетете още

През 1981 г., току-що след триумфални избори за президент на Франция, социалистът Франсоа Митеран взе смело, внезапно решение. Той покани четирима членове на крайнолявата Комунистическа партия, която отдавна беше трън в политическата му страна, в новия си кабинет.

Голяма част от Франция беше зашеметена. Президентът Роналд Рейгън беше ужасен и незабавно изпрати своя вицепрезидент Джордж Х.У. Буш, препускащ към Париж, за да се увери, че новият лидер на американския съюзник в НАТО не си е загубил ума.

След двучасов обяд Буш се появи в двора, където бях сред група репортери, за да изразя уверението му – разговорите бяха „топли и приятелски“ и той имаше пълно доверие в плановете на Митеран за неговата нация.

През следващите месеци правителството на Митеран, следвайки план, създаден от комунистическите министри — които никога не са били на държавна служба, но бяха доста умели в снайперските действия отстрани — национализира множество ключови индустрии и банки.

Барон Ги дьо Ротшилд, който рядко се срещаше с пресата, ми направи обиколка на неговата банка, сочейки столовете в неговата заседателна зала, където предците му гледаха надолу от стените и прокламираха как „комунистите ще седят на тези столове“.

В крайна сметка тези инициативи, същност на комунистическия план за игра, бяха отменени. Първо, разходите по програмата се увеличиха, тъй като Конституционният съд каза, че цените, платени за национализираните компании, са твърде ниски. Инфлацията скочи рязко над 8%. Данъците за огромната средна класа скочиха.

До 1983 г. двама от четиримата комунистически министри са напуснали правителството. Година по-късно всички бяха навън. Накрая през 1986 г. национализациите бяха отменени.

Митеран продължи да отбелязва 14 години като президент, най-дългият в историята на френската република, с малко допълнителни проблеми от страна на радикалната левица.

Години по-късно Митеран ми довери какво е казал на Буш онзи ден през 1981 г.: „Дръжте приятелите си близо и враговете си по-близо“. По същество: дайте им достатъчно каишка и в крайна сметка те ще се обесят.

Това беше тогава, това е сега. От началото на първата президентска кампания на Еманюел Макрон крайната десница – особено партията на Марин Льо Пен, наследник на политическата империя, основана от нейния баща Жан-Мари Льо Пен – беше трън в очите му.

В неделя този трън вече не можеше да бъде пренебрегнат. В страните от Европейския съюз десните се възродиха на изборите за Европейски парламент тази година. Докато десните не успяха да постигнат абсолютен контрол над Европейския парламент, техните печалби, особено във Франция и Германия, бяха впечатляващи и ги оставиха в позиция за значително по-силен глас през следващите пет години.

След това Макрон свика изненадващи предсрочни избори, след като Националното събрание на Льо Пен спечели една трета от гласовете. И ако имаше някакъв въпрос защо светът трябва да се интересува от това удивително решение, тези резултати и всичко, което предполагат за нагласите на избирателите, със сигурност ще надвиснат над срещата на върха на Г-7, която се провежда в Италия тази седмица, където президентът Джо Байдън ще бъде на второто си посещение в Европа след седмица, след възпоменанията на Деня Д в Нормандия.

И тогава има Олимпийските игри с церемонии по откриването по-малко от три седмици след изборите във Франция. С него рискът избирателите да поставят десните на власт — и да изложат на опасност всеки член на кабинета на Макрон, който е планирал празненствата.

Защо тогава Макрон би поел този риск? Освен че притежават шепа места в Националното събрание, малцина от френската крайна десница някога са управлявали, със сигурност не на националната сцена. Вместо това те държат безброй планове, които от гледна точка на Макрон са просто фантазии с риск от съсипане на нацията и нейната икономика.

Макрон вероятно разчита на византийската математика на френската политика, която три пъти отказа президентството на Льо Пен, а на баща й пет пъти.

Ако нито един кандидат не спечели 50% от гласовете на първи тур, който вероятно ще има дузина или повече претенденти, първите двама трябва да участват във втори тур. (Същото важи и за всяко депутатско място, поради което и този път ще има два гласувания — първият тур на 30 юни, вторият на 7 юли.)

В нито един момент Льо Пен не успя да спечели повече от една трета от гласовете на първия тур. След това на втория тур само с двама кандидати, само на изборите през 2022 г. Марин льо Пен едва надмина 40% срещу Макрон.

Разбира се, този път Макрон няма да участва в бюлетината. Мандатът му е до 2027 г. Но дори ако десните успеят да спечелят контрола над парламента следващия месец, позволявайки на amanuensis на Льо Пен, 28-годишният Джордан Бардела, да поеме поста министър-председател – Льо Пен се спасява за едно (последно) грабване за месинговия пръстен (президентството) през 2027 г. – това ще бъде шанс да се демонстрират пълните пропуски на крайната десница.

Вземете нашия безплатен седмичен бюлетин

Тяхната платформа е зашеметяваща: намаляване на имиграцията, забрана на ислямските покривала за глава на обществени места, връщане на инвестициите във възобновяема енергия, намаляване на инфлацията чрез отстъпка на данъка върху ДДС за потребителите, експулсиране на чужденци, които са били безработни повече от година, намаляване на възрастта за пенсиониране обратно до 60, откриване на национален здравен план от 20 милиарда евро, намаляване на ДДС върху енергията до 5,5% от 20%, изграждане на шест нови ядрени генератора и увеличаване на бюджета за сигурност и правосъдие с 1,5 милиарда евро годишно.

Всичко това с малко усет как да го платите. о И повече никакви ограничения върху лова, по думите на Льо Пен „една от най-старите традиции на Франция“.

Политическата преценка на Макрон винаги е била силна. Но ще успее ли той ефективно да унищожи крайната десница като жизнеспособна сила, преди Франция да стигне до следващите президентски избори?

Пътят ще бъде каменист до там.

Последвайте ни в