Мнение: Макрон току-що заложи крайнодесния капан

Бележка на редактора: Дейвид А. Анделман, помощник на CNN, два пъти притежател на премията Deadline Club, е джентълмен на Ордена на френския почетен легион, автор на „ “ и блогове в SubStack’s . Преди това е бил задграничен сътрудник и началник на бюрото на The New York Times в Европа и Азия и на CBS News в Париж. Мненията, изразени в този коментар, са негови лични. Прочетете още

През 1981 година, преди малко след триумфални избори за президент на Франция, социалистът Франсоа Митеран взе самоуверено, ненадейно решение. Той предложения четирима членове на крайнолявата Комунистическа партия, която от дълго време беше бодил в политическата му страна, в новия си кабинет.

Голяма част от Франция беше зашеметена. Президентът Роналд Рейгън беше ужасяващ и неотложно изпрати своя вицепрезидент Джордж Х.У. Буш, препускащ към Париж, с цел да се увери, че новият водач на американския съдружник в НАТО не си е изгубил мозъка.

След двучасов обяд Буш се появи в двора, където бях измежду група кореспонденти, с цел да изразя уверението му – диалозите бяха „ топли и другарски “ и той имаше цялостно доверие в проектите на Митеран за неговата нация.

През идващите месеци държавното управление на Митеран, следвайки проект, основан от комунистическите министри — които в никакъв случай не са били на държавна работа, само че бяха много умели в снайперските дейности отстрани — национализира множество ключови индустрии и банки.

Барон Ги дьо Ротшилд, който рядко се срещаше с пресата, ми направи обиколка на неговата банка, сочейки столовете в неговата заседателна зала, където предците му гледаха надолу от стените и прокламираха по какъв начин „ комунистите ще седят на тези столове “.

В последна сметка тези начинания, същина на комунистическия проект за игра, бяха анулирани. Първо, разноските по програмата се усилиха, така като Конституционният съд сподели, че цените, платени за национализираните компании, са твърде ниски. Инфлацията скочи рязко над 8%. Данъците за голямата междинна класа скочиха.

До 1983 година двама от четиримата комунистически министри са напуснали държавното управление. Година по-късно всички бяха на открито. Накрая през 1986 г. национализациите бяха анулирани.

Митеран продължи да отбелязва 14 години като президент, най-дългият в историята на френската република, с малко спомагателни проблеми от страна на радикалната левица.

Години по-късно Митеран ми довери какво е споделил на Буш онзи ден през 1981 година: „ Дръжте приятелите си близо и враговете си по-близо “. По създание: дайте им задоволително каишка и в последна сметка те ще се обесят.

Това беше тогава, това е в този момент. От началото на първата президентска акция на Еманюел Макрон крайната десница – изключително партията на Марин Льо Пен, правоприемник на политическата империя, учредена от нейния татко Жан-Мари Льо Пен – беше бодил в очите му.

В неделя този бодил към този момент не можеше да бъде подценен. В страните от Европейския съюз десните се възродиха на изборите за Европейски парламент тази година. Докато десните не съумяха да реализират безспорен надзор над Европейския парламент, техните облаги, изключително във Франция и Германия, бяха впечатляващи и ги оставиха в позиция за доста по-силен глас през идващите пет години.

След това Макрон свика изненадващи предварителни избори, откакто Националното заседание на Льо Пен завоюва една трета от гласовете. И в случай че имаше някакъв въпрос за какво светът би трябвало да се интересува от това изумително решение, тези резултати и всичко, което допускат за настройките на гласоподавателите, сигурно ще надвиснат над срещата на върха на Г-7, която се организира в Италия тази седмица, където президентът Джо Байдън ще бъде на второто си посещаване в Европа след седмица, след възпоменанията на Деня Д в Нормандия.

И тогава има Олимпийските игри с церемонии по откриването по-малко от три седмици след изборите във Франция. С него рискът гласоподавателите да слагат десните на власт — и да изложат на заплаха всеки член на кабинета на Макрон, който е възнамерявал празненствата.

Защо тогава Макрон би поел този риск? Освен че имат шепа места в Националното заседание, малко на брой от френската последна десница в миналото са управлявали, сигурно не на националната сцена. Вместо това те държат безчет проекти, които от позиция на Макрон са просто мечти с риск от съсипане на нацията и нейната стопанска система.

Макрон вероятно разчита на византийската математика на френската политика, която три пъти отказа президентството на Льо Пен, а на татко й пет пъти.

Ако нито един претендент не завоюва 50% от гласовете на първи тур, който евентуално ще има дузина или повече кандидати, първите двама би трябвало да вземат участие във втори тур. (Същото важи и за всяко депутатско място, заради което и този път ще има два гласувания — първият тур на 30 юни, вторият на 7 юли.)

В нито един миг Льо Пен не съумя да завоюва повече от една трета от гласовете на първия тур. След това на втория тур единствено с двама претенденти, единствено на изборите през 2022 година Марин льо Пен едва надмина 40% срещу Макрон.

Разбира се, този път Макрон няма да взе участие в бюлетината. Мандатът му е до 2027 година Но даже в случай че десните съумеят да завоюват контрола над Народното събрание идващия месец, позволявайки на amanuensis на Льо Пен, 28-годишният Джордан Бардела, да поеме поста министър-председател – Льо Пен се избавя за едно (последно) грабване за месинговия пръстен (президентството) през 2027 година – това ще бъде късмет да се показват цялостните пропуски на крайната десница.

Вземете нашия безвъзмезден седмичен бюлетин

Тяхната платформа е зашеметяваща: понижаване на имиграцията, възбрана на ислямските покривала за глава на публични места, връщане на вложенията във възобновима сила, понижаване на инфлацията посредством отстъпка на налога върху Данък добавена стойност за потребителите, експулсиране на чужденци, които са били безработни повече от година, понижаване на възрастта за пенсиониране назад до 60 , разкриване на народен здравен проект от 20 милиарда евро, понижаване на Данък добавена стойност върху силата до 5,5% от 20%, създаване на шест нови нуклеарни генератора и увеличение на бюджета за сигурност и правораздаване с 1,5 милиарда евро годишно.

Всичко това с малко нюх по какъв начин да го платите. о И повече никакви ограничавания върху лова, по думите на Льо Пен „ една от най-старите обичаи на Франция “.

Политическата преценка на Макрон постоянно е била мощна. Но ще успее ли той дейно да унищожи крайната десница като жизнеспособна мощ, преди Франция да стигне до идващите президентски избори?

Пътят ще бъде скалист до там.